Пловдив ЕСК 2019 не е длъжна да ви прекопае двора

Европейската столица на културата (ЕСК) не запълва дупки и не поправя табла на спирките за градски транспорт. Нейно задължение е да се грижи за духа, а не за бита!

Стефка Георгиева,www.divisamodivi.com

Снимки: Георги Матов

Четири години след избирането на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019-та година и четири дни след официалната церемония по повод приемане на титлата, все още има хора, които категорично отказват да осъзнаят какво всъщност означава тази титла. Толкова „хейт“ и негативни коментари се изписаха по темата, че откровено отказвам да чета статуси в социални мрежи и голяма част от новинарските уебсайтове, именно поради тази причина.

Затова реших да озаглавя този текст:

На Пловдив с любов!

и вместо да ви „замерям“ с дневната доза непоискан песимизъм, да си разменим няколко добри думи с надежда, че поне 1 човек ще вземе да се усмихне от сърце на следващите редове.

Но преди да пристъпим по-нататък е добре да уточним следното: ЕСК 2019 не е организация, занимаваща се с инфраструктурата на Античния град. Целта на Фондация „Пловдив 2019“ е не само да планира и реализира културни проекти през годината, в която сме носители на титлата Културна столица, но и да създаде здрава и устойчива среда за развитието на културния живот в града в бъдещ и, дал Бог, продължителен период от време. Т.е. Фондацията е отговорна за духа, а Община Пловдив за битуването и физическото измерение на понятието „културна среда“.

И ако тук вече сте готови и спорите заради затворените улици, проблемите с градския транспорт, нереализираните проекти, многото изхарчени пари и проектите в апликационната книга, за които откровено ми е тъжно, моля ви, затаете дъх само още мъничко. Да, виждам проблемите, има ги, но защо не се разходите малко и да се огледате? Толкова много сгради бяха съхранени и реставрирани! Да, Тютюневия град потъна в прах, но посетихте ли изложбата „Дим“? А тази на Кольо Карамфилов в Градската художествена галерия? Бяхте ли на откриването? Гледахте ли зарята, вълнувахте ли се? На 12-ти януари Пловдив празнува като на нова година! Хубаво беше и ще бъде.

Да, няма да е съвършено, може дори да е далеч от много добре, възможно е „просто да става“, но това е титла, която вече привлича многобройни туристи от цял свят в града ни. Редица световни медии пишат за Пловдив, хората говорят и снимат, а ние си мрънкаме под носа…  И какво ще постигнем със злобните и заядливи статуси? Не смятате ли, че е по-добре когато видим нередност да сигнализираме за нея съответните органи вместо да чакаме проблемът да се реши от само себе си? Да звъннем или пишем имейл до общината заради голяма дупка в пътя, неработещо табло на градския транспорт, разбит тротоар и т.н. е много по-ползотворно от постоянното оплакване. И знаете ли защо? Защото така се гради социално и отговорно общество. Дори можете да го приемете като ЖЕЛАТЕЛЕН тормоз над местните власти, но съм сигурна, че ако в определен жилищен район получат 50 оплаквания заради дупка в пътя, все ще се наемат да я запълнят, просто за да спрем да ги тормозим за това. Съгласни ли сте?

Чуха се много оплаквания и от междублоковите пространства и мръсотията в Столипиново. Относно първото, решението е много просто. Необходими са ви точно 3 неща – лопата, луковици за цветя и желание. Мога да ви дам поне 10 примера за хора от определена сграда, които сами си облагородиха междублоковото пространство. Е, разбира се, по-лесно е да се оплакваме как никой не се грижи за нас, отколкото да прекопаем няколко квадратни метра и да ни излязат мазоли по ръцете… При копаенето със сигурност резултатът ще е това, което искаме и сме заслужили. Така заедно с 5 баби от блока и 3-ма господа, на които очевидно им дожаля за нас, се сдобихме с красива градинка. Разбити плочки, но цъфнали хризантеми и перуники. Стари детски катерушки, но пребоядисани и чиста площадка с пясъчник. И понеже се чуват коментари от рода „всеки си гледа за себе си“, когато се говори за подобна инициатива, нито аз, нито бабите имаме кучета или деца. Но пък искахме да ни е хубаво и взе, че стана.

Относно Столипиново и снимките, които се появиха в социалните мрежи, зададох следните въпроси, на които отговор така и не получих: Кога са направени тези снимки и какво прави логотипа на ЕСК 2019 върху тях? Какво е общото между Столипиново и Фондацията? Единственото е нереализирания проект „Махала“, друго няма. Заключението си направете сами, сигурна съм, че можете.

Твърде много се отклоних от темата, връщаме се обратно…

Няма да се наема да коментирам кой във Фондацията е по-компетентен от друг, кой крив, кой прав и т.н. Но не можем да отдадем заслуженото уважение и поне морална подкрепа на хората, които понякога не спят, за да си свършат работата и да си легнат с чиста съвест. Защото по време на откриващия уикенд, а и не само, галериите бяха пълни, хиляди хора бяха на площада да гледат откриването и се наложи да чакаме на опашка, за да направим снимки на блоковете от Берлинската стена, експонирани около Римския стадион. И това е само началото.

Хайде, бе, хора! Недейте обичайте служителите на общината, тези на ЕСК, ако искате и себе си не обичайте, обаче дайте му малко любов на този град. Пловдив живее от любовта на хората, храни се с нея, развива се и това си личи. Не го ли помните преди 6-7 години? Леко замиращ, уморен, поотпуснат, а сега е един спретнат, чист, представя се с гордост. Е, може да понакуцва малко, защото си има проблеми, но ако ние не бъдем „патерицата“ на града, кой да бъде?

Ще го обичам този Античен град, дори и да се изложим пред чужденците. Ако мога – ще помогна, ще бъда част от жива верига, за да спасим сграда, ще скърбя за неуспехите и ще се радвам на успехите. Ще бъда доброволец, когато имам време и ще пиша на общината, когато има проблем. Не заради хората, а заради града. Ще го обичам напук и на инат. А вие?